Ирисът, още известен у нас като Перуника, е сред цветята с най-голямо разнообразие от подвидове.
Среща се в невероятна плеяда от цветове, от бели и кремави до включително тъмно кафеви и черни нюанси за тези, които търсят авангардното в градинския дизайн.
В България са най-разпространени синьо-лилавите оттенъци на Iris Germanica.
Ирисът е издръжливо растение и вирее на всички континенти освен Антарктика. Лесно можете да засадите няколко разновидности в своята градина, ако търсите разнообразие.
Със специфичната шарка на цветовете си, пригодена да упътва насекомите към прашеца, и мечовидните си листа, перуниката е наистина впечатляваща.

Как да отгледате ирис?

Най-популярните видове перуника са сравнително лесни за отглеждане при условие, че ги засадите на слънчево място с добре дренирана почва.
Садете перуниките към края на лятото, когато активният им растеж е приключил.
Една основна разлика при отглеждането на ирис в сравнение с други многогодишни растения е, че не харесват мулч.
Мулчирането, както и дълбокото засаждане предизвикват загниване на коренищата им, така че оставете почвата гола.
Разпределете растенията на поне 30 см едно от друго, за да предотвратите нуждата от често разплитане.

Светлина.

Ирисът има нужда от много слънчево място, за да цъфти оптимално. Ако не получава достатъчно светлина, растението ще страда и ще произвежда по-малко цветове.

Почва.

Тежките глинести почви не са добро условие за развитие на ирис. Перуниката вирее добре в песъчлива, добре дренираща се почва, така че е добре да вземете мерки да коригирате почвата с гипс или компост преди засаждане.

Поливане.

Ирисите определено предпочитат влага, но не и заблатяване. Поливайте, когато горните 4-5 см почва започнат да се усещат сухи.

Термература и влажност на въздуха. Перуниките се славят със способността си да издържат на екстремни температурни промени, но това се случва при условие, че почвата им се отцежда добре при изобилни валежи. Не позволявайте задържане на сняг през зимата.

Чести вредители и болести.

Голямата ирисова пеперуда е най-опасният вредител, който засяга специфично ирисите. През пролетта гъсениците се излюпват, прояждат листата и достигат до коренищата през лятото. Издълбаните тунели в коренищата ги правят поддатливи на бактериално загниване, влошавайки увреждането. Премахнете всички листа на ириса след  студовете и заедно с тях ще премахнете яйцата на гъсениците.

Ирисът се радва на толкова голямо разнообразие, защото е древно растение, еволюирало да се справя с различни климати в рамките на над 80 милиона години. Интересната му история личи и по божествения произход на името му – на латински от древногръцката богиня на дъгата Ирида, а в славянските езици – от легендата за Перуника. Със сигурност това красиво и артистично цвете може да е гордо допълнение за всяка градина.